|
|
За овчедушието и хората...
27.10.09 11:32
|
|
За овчедушието и хората... |
|
Директорът - чужденец на една фирма, виждайки пасивността и липсата на какъвто и да било ентусиазъм в своите подчинени решил да си направи експеримент до къде се простира търпението на българина.
Събрал личния състав и им заявил че от следващия месец всички ще работят на десетчасов работен ден и за половин заплата.
От персонала - никаква реакция.
След още известно време човекът решил да задълбочи експеримента, с цел да раздвижи тюфлеците, като им наредил 12 часов ден без каквото и да е заплащане.
Отново ни дума, ни вопъл, ни стон.
Вдигнал вече ръце от безхаберието на подчинените си, босът предприел последната мярка - събрал отново хората си и им казал че до края на работната седмица, всички без изключение трябва да се избесят.
И се загледал с надежда в овчото стадо пред себе си, сигурен че този път няма начин да няма реакция. Но уви! погледи, впити във върховете на обувките, тук-там покашляне и....нищо повече.
И о, чудо! След четвърт час гробно мълчание в най-задните редици се забелязало раздвижване!
Една ръка плахо се вдигнала, и шефът, обнадежден, дал думата на желаещия. Онзи се промъкнал отпред, смутено мачкайки ръцете си пристъпвайки от крак на крак смутено попитал:
- Ами такова....началство, то....това, за бесенето, ние въжетата от дома ли да си ги носим, или ще ни осигурите служебни?
|
|
|