Изтръпнах от това, което чух... и вече не бях сигурна, че знам какво е да си човек.Страшно!
Пореден престъпен факт, злодеяние, пореден номер в една зловеща статистика ни изтръгна (за колко ли време?!) от апатичната ни, „демократична” (о, Господи!) дрямка.
Имам чувството за пълзяща сатанизация: навред плакати, трансперанти на демонски физиономии под предлог за модерен и ексцентричен стил, пискливи реклами за това колко ще ни е забавно на „празника” (?!) – „Helloween”; заведения с демонски имена и какво ли още не...
Забавляваме ли се, а?! (Господи, помилуй!)
Какъв е този култ към злото и неговите уродливи символи? Сред цялата тази трагедия, която ни залива като потоп: деца убиват и разфасоват свои съученици, растящ брой самоубийства, наркомании, изоставени рожби или намерени мъртви в кофи за боклук!?!...
Още ли се забавляваме, а?
В какво сме се превърнали? Хора ли сме? И ако се смятаме за такива, даваме ли си сметка какво се случва с нас, около нас? И защо не реагираме на всичко това? Не реагират само мъртвите, или изпадналите в кома, или лудите...
Страшно!
Не искам повече да слушам как най-важното за всички ни е блясъкът на фанфарите от приемането ни в ЕС. Може и да е важно, но не повече от това, че един народ, една нация се дави, погива в беззаконие, престъпност, нищета и мизерия.
Потъваме, Родино, потъваме!
Българийо, къде си?
Защо не те виждам?
Превърнала си се в гладиаторско поприще за всякакви нечовешки представления, на всякакви „болни” мозъци! И твоите деца, народът ти е в ролята на живата плячка! Как допусна това?
Как допуснахме това?
Някога Господ изпепели градовете Содом и Гомор, превърнали се в градове на беззаконието и греха. Днес, Родино, ти строиш „атракциони” (увеселителни заведения), които наричаш „Sin city”(„град на греха”). За много остроумно ли го намираш? Или предизвикваш Бог?
Страшно!...
Някога и „Титаник” се понесе в безумно предизвикателство с мерзкия надпис: „И Иисус не може да ни потопи”. Българийо, не бъди днешен „Титаник”! Не повтаряй злощастната му участ! Моля те!!!
Някога Божият справедлив гняв се надигна и срещу града Ниневия, също потънал в беззаконие и грехове, но те се вслушаха в изобличението. Ниневия осъзна, че загива и ниневийци (всички – от цар до роб, от малки до големи) се облякоха в пост и молитва, раздраха в покаяние сърцата си и бяха спасени.
А ние?... А ние? Какво избираме ние, Българийо?...
Само не казвай, че не знаеш, че нямаш избор, че никой не ти е казал... Не ставай за срам християнска Българийо! Не позори завета на твоите духовни светилници (и Божии пратеници) – св. Климент Охридски, св. Паисий Хилендарски, св. Йоан Рилски!
Време е да се опомним, Родино! Как ли? Ами като начало например, можем да изберем дните на Великия Пост, вместо дните на поредния зомбиращ брой на „Big Brother”.
Започват горе – долу по едно и също време – съвсем скоро!
* Този текст отразява спонтанна читателска реакция по повод убийството на двете сестри в Пазарджик. Авторката Миглена Цакова е на 31 г., от София. - Бел.ред.
Забавляваме ли се, а?! (Господи, помилуй!)
Какъв е този култ към злото и неговите уродливи символи? Сред цялата тази трагедия, която ни залива като потоп: деца убиват и разфасоват свои съученици, растящ брой самоубийства, наркомании, изоставени рожби или намерени мъртви в кофи за боклук!?!...
Още ли се забавляваме, а?
В какво сме се превърнали? Хора ли сме? И ако се смятаме за такива, даваме ли си сметка какво се случва с нас, около нас? И защо не реагираме на всичко това? Не реагират само мъртвите, или изпадналите в кома, или лудите...
Страшно!
Не искам повече да слушам как най-важното за всички ни е блясъкът на фанфарите от приемането ни в ЕС. Може и да е важно, но не повече от това, че един народ, една нация се дави, погива в беззаконие, престъпност, нищета и мизерия.
Потъваме, Родино, потъваме!
Българийо, къде си?
Защо не те виждам?
Превърнала си се в гладиаторско поприще за всякакви нечовешки представления, на всякакви „болни” мозъци! И твоите деца, народът ти е в ролята на живата плячка! Как допусна това?
Как допуснахме това?
Някога Господ изпепели градовете Содом и Гомор, превърнали се в градове на беззаконието и греха. Днес, Родино, ти строиш „атракциони” (увеселителни заведения), които наричаш „Sin city”(„град на греха”). За много остроумно ли го намираш? Или предизвикваш Бог?
Страшно!...
Някога и „Титаник” се понесе в безумно предизвикателство с мерзкия надпис: „И Иисус не може да ни потопи”. Българийо, не бъди днешен „Титаник”! Не повтаряй злощастната му участ! Моля те!!!
Някога Божият справедлив гняв се надигна и срещу града Ниневия, също потънал в беззаконие и грехове, но те се вслушаха в изобличението. Ниневия осъзна, че загива и ниневийци (всички – от цар до роб, от малки до големи) се облякоха в пост и молитва, раздраха в покаяние сърцата си и бяха спасени.
А ние?... А ние? Какво избираме ние, Българийо?...
Само не казвай, че не знаеш, че нямаш избор, че никой не ти е казал... Не ставай за срам християнска Българийо! Не позори завета на твоите духовни светилници (и Божии пратеници) – св. Климент Охридски, св. Паисий Хилендарски, св. Йоан Рилски!
Време е да се опомним, Родино! Как ли? Ами като начало например, можем да изберем дните на Великия Пост, вместо дните на поредния зомбиращ брой на „Big Brother”.
Започват горе – долу по едно и също време – съвсем скоро!
* Този текст отразява спонтанна читателска реакция по повод убийството на двете сестри в Пазарджик. Авторката Миглена Цакова е на 31 г., от София. - Бел.ред.
