Страх ме е да повдигна очи...
Зная какво следва оттатък ...
Но постой миг до мен..Помълчи..
Едва ли някога ще призная
друг път всичко това -
как са се свили в мен на кълбо
надеждата, устрема и покоя ....
Как предчувствия за строшено стебло
ме връхлитат и борят, и борят..
Този миг е като сълза на дете,
утре няма да ме познаеш в мъглите..
И всъщност никой няма да разбере-
колко чупливи са в мене тревите...
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.