|
|
| Влезли със живота си във кръчмата |
Влезли със живота си във кръчмата.
Той - един такъв се сгушил,
искал да избяга, да се върне...
Гледали го как седи и пуши,
как гори цигарата му никаква,
как от дим очите му сълзели.
Но седял и с кривичка усмивка
плащал за пропитите недели.
Плащал си за всичко, за сълзата
във окото на един прострелян празник,
за стотинките, откупили приятел,
и за нещото, превърнато в омраза.
Тя седяла, гледала във нищото,
правела прозорче на покривката.
Знаела, че вече не обича,
тоя със нещастната усмивка.
Кръчмата дори не забелязвала.
То достатъчно такива тъжни.
Нека им е! Я едно наздраве!
На живот не се остава длъжен.
Приказка за няколко ракии,
спомени, банална мелодрама...
Давели се в личната помия.
Разказвачът този път го нямало. |
|
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
