Както винаги ще се усмихна,
и както винаги ти всичко ще прозреш..
За бягствата и битките ми скрити, 
зад маската: "че всичко е добре"...

До дъно океани разпиляни
и болката по падащи звезди, 
едва,едва удържам яростта си
към "хищните" усмихнати стрели..

Едва,едва, и спирам до алея
със птиците трохи да споделя, 
сърцето ми за миг да се разсее,
да послушам тишина...

Но всичко е наред, ще се оправя..
То, виж денят е превалял..
Усмихвам се и продължавам -
както винаги, нали така ?