/ Автор : Елеонора Гаджева /
/ Публикация на http://zahorata.com/
На листа имаше огромно жълто сърце, от това наситеножълто, което извиква усмивка на устните ти и сладък вкус по небцето. Защо рисувам сърце в жълто, попитах се наум и продължих да поклащам краката си, сякаш спокойният чилаут се шмугваше под дългата ми синя рокля и подръпваше леко крайчето й. Топъл слънчев лъч се разхождаше по раменете ми и се заплиташе в косата. Свежо и обещаващо утро. Лятото в парка е чувствено, стоиш пред чаша силно кафе, пропускаш покрай себе си гласовете от околните маси, поемаш аромата на утрото с пълни гърди и очакваш нещо хубаво да напълни минутите ти. Потъваш в прегръдката на безвремието. Рошавите храсти, още сънени, бавно изтупват последните спомени от нощта и се приготвят за целувката на слънцето. Врабчетата се гонят около фонтана и подреждат меката си перушина. Преместваш поглед върху някой минувач, не ти се иска да се откъсваш от приятната омая, която идва с утрото. Усмихваш се на мислите си, защото и те ти се усмихват.
Жълтото принадлежи на лятото, а през лятото трябва да се влюбваш. В дърветата, облечени в красиви зелени роби, с накацали по клоните цветове, в птиците, които пазят най-романтичните си песни за този период на годината, в жуженето на буболечките, в свежите сутрини, в хладните вечери и розовите залези, в усмивката на любимия човек... Защото това е лятото, настига те, разхожда се с теб по сенчестата алея и след това посоките ви се разделят. Безгрижно и доста нехайно към твоите планове, очаквания и копнежи. Пуска спокойно ръката ти в края на улицата и се отдалечава, остава топлото по пръстите. И докато разбереш, то вече е завило зад ъгъла, обръща се и се усмихва като малък пакостник, намига след поредната беля, сякаш нищо не се е случило, подръпва притеснено късите си панталонки и вече знаеш, че те очаква нещо ново. Е, не сега, може би следващата година, но нещо ново те очаква с лятото.
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
АКТУАЛНО 16:51
