[BG]   EN  
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM

АКТУАЛНО
КНИГА ЗА ГОСТИ. БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СТЕ С НАС ПРИЯТЕЛИ!
ПРЕВОД НА САЙТА / TRANSLATE WWW.POZNANIE.DIR.BG
СНИМКА НА МЕСЕЦА
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕСТОВЕ
КОЛЕКЦИЯ - ПЕСНИ - ЛАРА ФАБИАН
ПОМИСЛИ ! ТАМ НЯКОЙ ТЕ ЧАКА !
СТАТИИ. ПУБЛИЦИСТИКА
ВАЖНИ ТЕМИ !!!
ДАРОВЕ ЗА СЪРЦЕТО
СТИХОВЕ
ФОТО ГАЛЕРИЯ

БЛОГ АРХИВ
«« август 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      


СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ ПРОЕКТ "РОДОЛЮБИЕ" СЕНТЕНЦИИ

АКТУАЛНО 08:33
« Обратно
Най-добрият човек...
/ Автор : Елеонора Гаджева /
/ Публикация на :http://zahorata.com/

Когато бях малка, много обичах да стоя на коленете на дядо си и да слушам историите му. Сутрин след дебелата филия с домашно масло и сладко от боровинки с чаша топло мляко се захващах да ремонтирам разни дребни неща в различни ъгълчета на старата ни къща, за които все не ми стигаше времето. Минавах навсякъде, поглеждах в долапите, където баба ми криеше сладкото и бонбоните, проверявах дали друг освен мен се е изкушавал да се почерпи и продължавах с огледа. Всичко трябваше да е под контрол и винаги имаше нещо да се свърши. Докато правех това-онова, тайничко поглеждах към дървената пейка под старата круша и чаках дядо ми да седне там. Тогава го издебвах и се хвърлях на гърба му, смеейки се, това беше нашата сутрешна игра. После се настанявах на коленете му и двамата се унасяхме в мисли, гледах спокойно полегналата гора пред мен, меките извивки на планината, чувах жуженето на пчелите в листата на крушата, усещах ласката на слънцето върху страните си и бях щастлива. Когато се измореше да мълчи, дядо ми започваше да разказва истории, любимите ми истории за майстори гайдари, за надсвирвания, за големи събори, за любовта му към планината и родопската песен, ту разказваше, ту тихичко запяваше, толкова обичах да го слушам. Колкото повече говореше, толкова очите му ставаха по-замечтани, а сълзите едва се спираха да не се търкулнат по обгорялото му лице. Разказваше ми за майка си, как все му се карала, че с гайдата няма много да прокопса, че по-добре да учи, за да може после да храни семейството си, ама той не, толкова дълбоко в сърцето му се бил настанил гласът на инструмента, че нищо не било в състояние да го измести. Сетне се оженил, съвсем друг път имал животът му, но винаги когато му ставало мъчно, винаги когато трябвало да покаже радостта си, той взимал гайдата и засвирвал, а така свирела тая гайда, че всичко наоколо заигравало. „Трябва да обичаш гайдата, за да може и тя да ти се разкрие, толкова много може да ти разкаже, само да имаш търпение, вътре в нея е скрита цялата планина...”, така казваше дядо ми и после пак начеваше „Ела се вие, превива...”
Спомням си и сега тази история на един човешки живот. Животът на най-добрия човек.



27 Януари 15, 08:33    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1051