/ Автор : Елеонора Гаджева /
/ Публикация на : http://zahorata.com/
Когато търся стряха да се скрия, се връщам винаги в спомените. Там е мястото, където съм далеч от днес, от вчера, от тъгата и недоизказаните мисли. Обичам да оставам дълго, да се завирам в прашния таван на миналото, да гледам над дърветата през кръглото прозорче и да рисувам с цветни маркери мечтите си. Сега, когато искам да ти кажа нещо за малките крачки, които всеки може да прави, за да се случва настоящето, си спомних за един ярък спомен от онова безметежно лято, когато времето спираше в зеленото на поляните и се любуваше на тишината. Имаше цяло лято пред себе си и не бързаше. И аз стоях и гледах хората – всеки, улисан в работа, не вдигаше нито за миг погледа си, не спираше, за да се усмихне на съседа си или да смъмри нежно детето си, което кротко вършеше поредната си беля, не забелязваше колко красиво са цъфнали божурите в градината... а бързаше да свърши това и другото, и третото, а лятото се случваше. То тичаше босо сред хората и дърпаше закачливо крайчето на шарените черги на чардака, прескачаше дървените огради и се покатерваше на най-високото дърво, не спираше, гонеше се с птиците, със себе си и после клатеше безгрижно крака на ръба на покрива на старата ни къща. А хората не го забелязваха, защото винаги имаха да свършат нещо и после другото и третото. Не се интересуваха от лятото, представяха си как все някога ще имат време да му се порадват, да го погледат и да помълчат на пакостите му. И времето продължаваше да стои, излегнало се в тревата със заплетени жълтурчета в косата, можеше още малко да почака... Те, хората, все някога щяха да разберат, че от тях зависи да оставят работата си, да се отърсят за малко от мислите за битието, защото времето нямаше да ги чака дълго. Така и стана, то постоя, почуди се и си замина. Оттогава вече не спира в поляните на планинското селце, защото те, хората, и без това не му обръщаха внимание, а все бързаха за нещо и нанякъде. Само един възрастен човек стоеше пак на пейката до каменната чешма и си мислеше как, ако само малко време имаше, щеше да се любува на всичко около себе си, на улицата, на къщите, на гората и на поляните, на птиците и на хората, които все не спират, а имат нещо важно и неотложно да свършат.
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
АКТУАЛНО 23:23
