/ автор : traveller :
http://traveller.dir.bg/_wm/library/item.php?did=444864&df=646910&dflid=3 /
Ако остана след себе си -
на скования праг,
и вратата ти зее,
отново заключена,
ще ми бъде студено
и празно
на глас,
а отвътре ще знам,
че отново се случвам.
Ако бавно препусна
след клонящия залез
и намеря внезапно
онази пътека -
между мен
и земята,
която измамих,
между мен и сърцето,
което пресрещнах...
ше ми бъде различно
и ограбено лятото.
А зад хълма ще дебнат
ослепели въпроси -
ти ли беше, измамнико,
снощният вятър,
ти ли късаше сенки
от стопени планети...
Ще мълча,
изненадан,
а надолу очите
ще се спускат примряло
до другата истина...
Между мен и земята,
която остана,
между мен и сърцето,
което ме искаше...
|