|
|
 АКТУАЛНО 11:26 |
|
|
" Езика си давам, вяра не давам ! " |
/ Автор : Искра Ценкова /
/ Пo материал на : http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274 /
Гагаузите по българските земи - един самобитен, колоритен и странен етнос
Ние сме най-старите българи, твърдят гагаузите от Варненския регион, въпреки че все още разговарят помежду си на своя тюркче
Инат човек, дебела глава, казват за гагаузина гилметата, които го познават отблизо. Или по-точно: трън, посаден на пън.
А какво е това гилме? - питаме на гагаузка земя Яни Филчев, кмета на варненското село Кичево. Гилметата са всички пришълци на гагаузка почва, превежда изчерпателно Филчев. Това ще рече, че каже ли веднъж "не", гагаузинът дума назад не връща, дори да осъзнава, че е сгрешил. При това е страшно докачлив, особено ако го наречеш "турчин", твърдят за себе си местните. Едно време ходели с ножове, забодени в навущата си, готови да ги извадят, ако дори само одраскаш българското им самосъзнание.
Попиташ ли гагаузина какъв е, най-честият отговор ще бъде: Как какъв - гагаузин, но българин, ески булгар, което ще рече стар българин.
Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си.
Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски.
Казват, че в почетния ескорт и охраната на Фердинанд е имало само гагаузи, тъй като според царя те са били най-храбрите му воини, готови да умрат на поста си, но да не се върнат назад. Всъщност и Фердинанд е поддържал версията, че гагаузите са ески булгар. Според местното население прословутият им инат се дължи на необходимостта векове наред да се доказват, че не са второ качество хора - както пред турците, така и пред българите. Заради нечуваната им храброст и познанията им по турски по време на Балканската война гагаузите са използвани като ударен отряд в боевете при Чаталджа и при превземането на Одрин, разказва Филчев.
Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина.
Думата "гагаузин" се появява едва в края на ХIХ век, но изследванията върху етимологията й са твърде противоположни. Според 74-годишния Костадин Жеков от село Орешак тя е по-скоро прозвище, дадено от турците на местното население, приело турския език. "Какво значи гагауз? Гага на български е човка или клюн. Гага се уз, казвали турците на този, дето е взел правилната посока според тях, като е приел езика им. Знам го от моя дядо, който почина на 93 години. Едно време в селото турчин не е смеел да замръкне, за да не му отхвърчи главата. И сега сме най-чистото село в цяла България", твърди Жеков.
В съседното Кичево пък има само едно турско семейство, но за да го държи "под око", кметът го настанил до църквата. Всъщност малко села могат да се похвалят със светилище с подобна история.
Селският храм "Свети Георги" е издигнат през 1857 година. За целта най-богатият човек в селото - чорбаджи Георги, дал най-хубавото място от имота си. След това отишъл при търновския валия, за да поиска разрешение за строеж. Може, рекъл валията, само ако преди това построите джамия. Почнали местните да зидат минарето, а зад него усилено кипял градежът на църквата. Един ден селото осъмнало с църква вместо с джамия. Как точно минарето се е превърнало в камбанария, днес можем да гадаем по изкривения четириъгълник, с който гагаузите надхитрили турците преди век и половина.
" Зехтин ея човек " , което значи - винаги ще гледа да излезе отгоре като масло, това сме ние, гагаузите, смеят се местните.
|
24 Май 14, 11:26
 Коментари (0)
|
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
