|
|
 АКТУАЛНО 08:43 |
|
|
" Пожарево" |
/ автор: rosy88 /
/ http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=71213 /
В онова босо село, дето всяка надежда е двор,
а петлите по тъмно пронизват със вик тишината.
Там, отдясно на къщата, точно до стръмния бор
всяка вечер към осем застава на Найден жената.
Как е бяла и кръшна! Уж е само на двайсет и три,
а в очите й, тъмните, тлеят вековни пожари.
Куче лавне, сред храстите шумне...Не трепва дори.
Като статуя бяла стои и душите ни пали.
Баба казва: Не гледай, не гледай проклетия бор!
Тази там не човек е, а сянка. Отдавна нежива.
Беше слънчево цвете, вода ненапита, но мор
във гърдите й диша подобно магия горчива.
Вече много години от както светът й умря.
Ала още стои и с очите си селото пали.
Тази толкова бяла и толкова млада жена
вече няма кого да намери. След Найден...Едва ли.
И прибираме двете от просторите сухо бельо.
После портите баба притваря и глухо въздъхва.
Тя ги помни щастливи, тя помни какво е било...
И в гърдите и свещ се запалва, тъй както във църква.
|
13 Октомври 12, 08:43
 Коментари (4)
|
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
