Сънувам звездния хорал
сътворен от думи
и от болка.
Вятърът отвява
сухата трева на времето.
Жарта догаря
остава само пепелта
и споменът на дните.
В стъпките отдавна
трева избуя.
Звезден прах
косите посипа.
Коренът на миналото
самотен остана.
Прекършени клони
без птичи гнезда-
съдбата далеч ги отвя.
Плаче черноземът,
а гората затаила
теменужен дъх.
Дано това е само сън.
Самотата е по-желана
от празни приказки.
Болката е по-лека
от завистливо щастие.
Дали бъдещето е по-истинско
от пропиляно минало.
Дали сълзата от радост
е по-скъпа от бисер.
Дали тишината е по-достойна
от хвалебствена реч.
Далечни думи
не достигат сърцето,
а пътя е вече извървян.
Дай ми сила над слабостта.
Не искам вледенени звезди.
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.