| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 АКТУАЛНО 12:48 |
|
|
Къде грешим или какво не е връзката "родители-деца" ? |
/ Автор o. Филотей Фарос /
/ Публикувано в :
http://www.dveri.bg/content/view/373/119 /
Понякога на връзката между родители и деца се приписват характеристики, които не са й присъщи. Истинската връзка родител-дете, която не е излязла от своите същински рамки, никога не превръща детето в заместител на другия съпруг. По тази причина пълноценната съпружеска връзка е нужна, за да бъде здрава връзката родител-дете.
Майката, която удовлетворява всичките си емоционални потребности чрез връзките със своите деца, не може да им даде самостоятелността, от която се нуждаят, за да се развиват. Нейната необходимост да бъде потребна на децата си я прави свръхгрижовна, а това им оказва натиск да останат зависими от нея завинаги. Децата никога не придобиват свободата да се развиват и създават свои равностойни връзки. Следователно, необходимостта съпрузите да имат здрава и удовлетворяваща съпружеска връзка е много по-голяма от колкото изглежда на пръв поглед. Съпружеската връзка е стълбът, около който се оформят всички връзки в семейството. Съпрузите са “архитектите” на семейството.
“От всичките си приятели да предпочиташ нея (съпругата си) повече, дори и от децата, които тя ти е родила. И тях - заради нея да обичаш...”
/ Св. Йоан Златоуст /
“И ти, мъжът, да внимаваш да не се гневиш на съпругата ти, че не ти ражда деца. Жена ти не е виновна за това, то е Божия воля. И да не правите като онзи безумен, който остави жена си, понеже не му раждаше деца и взе друга, тя обаче не му роди мъжки и той и нея остави...Дяволът иска да се разделят двойките, не Бог. И казва Законът, че нищо не ги разделя, освен прелюбодействието, и който остави жена си и вземе друга, ще е прелюбодеец”.
/ Св. Козма Етолийски /
Наблюденията върху объркани и проблемни деца показват, че когато техните родители започнат да влагат повече в съпружеската си връзка, отколкото в своето дете, състоянието на детето се подобрява, каквото и да правят родителите. Когато, който и да е от съпрузите влага повече в детето, отколкото в партньора си, детето пак се обърква. Нищо не плаши детето повече от това, че може да застане между родителите си. Когато единият от родителите зависи твърде много от детето си, за да удовлетворява емоционалните си потребности, детето се натоварва невъобразимо и не може да се отдели от родителя си. Съпрузите трябва да намират опора един в друг, а не в своите деца, ако не искат да наранят психически детето си.
Здравата връзка родител-дете не е и възможност за поправяне грешките от миналото или шанс за родителя да изживее чрез децата си нещо, което той не е осъществил. Бащата, който още от раждането на сина си му купува футболни топки, боксови ръкавици и трепери да не би малкото да носи някои дрехи, които не са достатъчно “мъжествени”, ще направи по-добре да обърне внимание на собственото си чувство за идентичност и да остави на спокойствие детето си. Същото се отнася и за майката, която бърза дъщеря й да сложи високи обувки и да си намери приятел...
Изкушение за всички родители е да товарят детето си с проблемите на своята незавършена идентичност. В тези случаи отношенията с детето не са здрави, защото го потискат, вместо да го развиват. Детето се натоварва не само с отговорността по намирането на собствена идентичност, но и с незавършената такава на родителите си. Още по-често родителите съзнателно или не, установяват, че не са способни да отговорят на потребностите на съпружеството и се отказват от ролята си на съпрузи за сметка изцяло на ролята си на родител. Решават да живеят само за детето си, но несъзнателно изискват от детето си да живее също само за тях. Така детето става най-важното лице в семейството. То има силата, отговорността и задължението да прави родителите си щастливи.
/ Из книгата “Брак и деца”
Превод Златина Каравълчева /
|
17 Октомври 11, 12:48
 Коментари (0)
|
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
