" Благодари на пребързата наша Застъпница, Господарката Богородица, пречистата, преблагосърдечната Дева Мария, която заради нашата сърдечна молитва ни спасява от дяволските нападки и притеснения. Погледни към нея със сърдечния си взор в Духа Светаго - Който е навсякъде и всичко изъпълващ и прост, - погледни я все едно, че е в самото ти сърце, и позови към нея: - Пребърза Застъпнице, Господарке Богородице Марие, спаси ме от врага, който ме препъва! - И тозчас, на мига, Тя ще те спаси заради вярата на сърцето ти, заради упованието в нея. И ще отстъпи от теб угнетението, огънят и тежкото униние. Дивно е спасението на Владичицата! То просто се излива в душата ти. Само погледни към нея с очите на сърцето, уверен в нейната благост и благомощие. "Твоята вяра (ще) те спаси." (Мат. 9:22)
О, ако чувахме и виждахме молитвата на Пресвета Дева Богородица, на Ангелите и светиите за нас и целия свят, бихме се ужасили и засрамили от своята леност, от небрежността си към молитвата; не само денем, но и сред нощ бихме ставали за молитва и славословие на Господнята благост, на Божието дълготърпение, на Божието величие, на Божията премъдрост и всемогъща сила. "
/ Св. Йоан Кронщадски Чудотворец
Из : "ЗА МОЛИТВАТА КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА " /
*****
Има легенда, според която преди смъртта на Божията Майка, преди нейното Успение, пред нея се явил архангел Гавриил, както в деня на Благовещение, и й донесъл бели благоуханни цветя, напомнящи за блясъка на небесата, за вечния живот. Така гласи Преданието.
В действителност може да не е било така, но това предание има своя дълбок смисъл: ние вярваме и сме убедени, че до последните дни на живота си Божията Майка се е стремила да пребъдва вечно със своя Син. Предчувствието за края на земния й път и за това, че отново ще се срещне с Него, за нея били радостна вест - подобна на Благовещението.
Христос живее тук с нас! И тя, Божията Майка, също е била с Него през земния си живот, но на нея й предстояла височайша и радостна среща, защото е Негова Майка, небесна Царица. Ние дори не наричаме смъртта й „смърт”, а сън, успение, защото тя първа измежду хората постигна обожение, като бе въздигната от Господа.
Църквата вярва, че няма никъде нейни останки, че костите й не са в земята. Ние знаем, че великите светци имат гробници, мощи, имат нетленни и тленни останки, но вярваме, че Божията Майка няма, защото тя е била храм на Твореца, храм на Словото Божие, Майка откърмила и държала на ръцете си нашия Господ. Нейното тяло е станало божествен храм и е било възнесено на небесата.
Ето защо за нас днес е празник и като се разделяме с нея, се радваме и казваме, че при раждането тя остава Дева, а в смъртта си остава с нас подобно на нейния Син. „Во успение мира не оставила еси Богородице” - това е особен дар, който й е даден, за да може, като преминава в отвъдния свят, да продължава да се моли за живите.
Затова не говорим за смърт, а за успение, за възнасянето й пред очите на Бога.
Ние очакваме онзи призив на Бога, с който и нас, грешните и слабите, прегърбени от немощи и грехове, ще въздигне към Себе Си и тленното, слабото, старото, греховното в нас ще умре, а ще се възроди вечната младост в Царството Божие.
Вечна младост, защото немощта, болестта и старостта са братя и сестри на смъртта, а там смърт няма да има. Още тук и сега ние носим в сърцата си залог за това, защото нейният Син се вслушва в нейните молитви, в молитвите на Застъпницата на християнския род.
/ Прот. Александър Мен /
/ Църковен вестник - Година 102, брой 15 София, 1-15 август 2002 /
http://synpress-classic.dveri.bg/15-2002.htm
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
АКТУАЛНО 14:21
