|
|
 АКТУАЛНО 13:39 |
|
|
" Извън теб..." |
/ www.zahorata.com /
/ Автор: Марта Пейчева /
Външното пространство би трябвало да е всичко извън нас. Извън домовете ни, извън душите ни – всеки го разбира по свой начин, мислиш ли защо постъпките ни рефлектират върху хората, върху сградите, върху природата, върху всичко около нас.
Често казваме, че прозорците били очите на дома. През тях гледаме света, през тях той нахлува в живота ни. Галериите са пълни с картини, рисувани, докато художникът е гледал през прозореца, с портрети на хора, замислено загледани нанякъде. Татяна Ларина от Евгени Онегин също бе мълчаливо седяща край прозореца. Какво са виждали и виждат тези истински и измислени хора, никой не може да каже. Гледката през прозореца е цяла философия.
След Перник има едно селце, в това селце има една улица, на улицата е построена една къща. Звучи като начало на приказка – какви ли вълшебни неща бих могла да разкажа сега... Къщата е красива и видимо скъпа, а под винаги блестящите й от чистота прозорци стои огромен метален контейнер за отпадъци. Контейнерът винаги прелива. От него се носи ужасяваща смрад, която прониква дори през затворените прозорци на колата.
А през прозорците на къщата?
Всеки път се питам как ли живеят собствениците на този дом, не ги ли тормози ежедневно гледката на гниещи остатъци от човешкия бит?
Защото, ако фирмата, която отговаря за чистотата в района, не си върши работата, те поне биха могли сами да избутат контейнера няколко метра по-надолу, където няма сгради, а грозотата му ще бъде скрита от храстите. Но това не се случва вече три години, откакто видях селцето, улицата и къщата.
Баба ми, която, откакто се помня, през ден измива стълбищната площадка и полива не само своите цветя, но и цветята на съседите, често ми е казвала: „За българина домът е като си влезе през вратата. Какво остава пред вратата - боклук ли е, цветя ли е, не го забелязва.” Странна е тази психология за народ, който има стихове като „бяла спретната къщурка, две липи отпред...”.
Но Ран Босилек вероятно не е виждал отрупаните с неизползваеми предмети тераси на градските апартаменти, нито дворовете, в които около ръждясалата коруба на отдавна изживял времето си автомобил са натрупани кофички от кисело мляко, листове стиропор, парчета дърво, стари метални корита и изгубили цвета си пластмасови легени. Неща, които „може да потрябват”.
Още по темата - в брой 153 на списание "За ХОРАТА"
|
05 Февруари 12, 13:39
 Коментари (0)
|
|
БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM 
